My adventures in Asia - Day 1 (BG)

Пристигам на летището в Хонг Конг, след невероятен 14 часов полет. Трябва да ме посрещне Андрей. Инструкциите са, ако не се намерим на изхода, да се чакаме в „Старбъгс". Естествено, че не се намерихме на изхода....
Чакам. Минават 40мин и започвам леко да се притеснявам. Телефонът ми няма обхват. Надявам се да има свободен интернет на летището (в Цюрих нямаше). Опа, интернет има, батерия в PCто не....контакт- тц. Имам минута и 30сек. да се свържа с Лиза. Пиша й три реда- къде, в колко, кой. Лиза не е на линия- кеф! Копирам съобщението до още три, четири човека и лаптопа ми загасва.
 
Не знам дали все пак някой се е свързал с Лиза, тя с агенцията, те с Андрей, но след още 30мин той се появява. За мен беше нещо между Цар Освободител, Ангел Спасител и Супермен!
 
Грабва багажа ми и с бодра крачка се отправя към един от изходите. Излизаме на улицата. Уаллл, горещият и мокър въздух ме блъсва като цунами. Чувството е като на постоянен спа ризорт, само дето е безплатно и няма „EXIT'.
 
На автобусната гара сме. Андрей купува билети към центъра на Хон Конг, но нещо май не му харесва цената и на чист китайски започва да спори с продавачката. Зениците ми стават като палачинки от изумление. Човека почва да се издига в очите ми и преминава в класацията „Супермен-Бойко Борисов". Оказва се, че този рус германец, с родители руснаци е живял година в манастира Шаолин, говори китайски, португалски, английски, немски, руски и арабски. А иначе е модел.
В инструкциите пишеше: „You will go with Andrei, and together will make your visa. No need to go to the embassy, u can get an Chines visa in every tourist office." Готино, а. В България не беше ясно дали изобщо ще ми дадат виза и трябваше да чакам две седмици. А модния сезон в Китай е започнал преди седмица и време няма.
 
Гледали сте Китайски екшъни, в които Джеки Чан преследван от лошите хвърчи из малки, мръсни коридори и преплитащи се сгради, някъде в Хонг Конг. По пътя му оператора засича всякаква интернационална плява, проснати чаршафи, гащи по коридорите, човек бъркащ казан супа, пищящи при вида му проститутки, негри, предлагащи му всякакви копия часовници. Не знам дали за филмите изграждат декори, но гарантирам, че това място съществува.... бях там.
Андрей ме води през някакви подземни сергии. „Илиенци" ряпа да яде! Винаги, когато съм извън България, предпочитам да живея и виждам новата страна не като турист, а по начина по който живеят местните. За 30 минути из тези подземия се нагледах на толкова местни, че ми стигат за година напред.
Лепнала съм се за Андрей, като гербова марка. Сигурно съм изглеждала като гърмян заек, защото ме пита: „За първи път ли пътуваш извън България." „Не."-казвам – „Но не съм се озовавала на толкова цветущо място."
 
Ще ми правят снимка за китайската виза. След десет-минутен спор за цената давам 30 HKD и ме увековечават на синята стена до сергията. За още две минути вадят снимките от някакъв портативен принтер и „Танк ю, миси".
 
На входа на стаята ми ни пресреща захлена до уши китайка, явно познава Андрей от преди. На развален английски се уточняваме. 100USD , една снимка, паспорта и утре в 12ч го имам с виза. Аха, явно това е туристическия офис, за който пишеше в инструкциите. :-)
Минахме китайската граница, вече привиквам с обстановката. Латиницата е табу, да живеят йероглифите. И мирише на Китай. Якоо! Китай се пропива навсякъде дори в тоалетната хартия.
И ако си представяте зелени градини и нация устремена към природата и духовното, то първото ми впечатление говори обратното. По залез слънце гледката в ситито е от огромни, дерящи небето сгради, мъгла от мръсотията във въздуха, ярки цветове липсват, слънце също. Китай официално няма религия. Разпитвам някак си няколко местни. „Каква религия?"- се учудват. Явно са атеисти. „Има някои хора.."- казват- „будисти са." Изричат го някак си безлично и несигурно.
 
Шофьорът и асистентът на агенцията ни посрещат. Изглеждат загрижени и мили. Дават ми всичко необходимо за нощта и ме изпращат до моделския апартамент.
Аз съм първата пристигнала. Отварям вратата и очите ми светват. Чисто е като в аптека, всичко е ново, цветно и подредено. С голям потенциал да се почувстваш като у дома си.
Настанявам се и слизам (от шестнадесети етаж) до магазина, където ме очаква втора хубава изненада. Бирите са по 600ml! Пускам си „Гънс", отварям бирата и щастлива от живота се отправям за ябълки в кухнята.

 
И там я срещам! Кафява, четири сантиметрова хлебарка, седи ми на пътя. Тя ме гледа, аз я гледам, тя ме гледа, аз пищя....Бързо се окопитвам и решавам- или аз нея, или тя мен! Явно, че с чехъл няма да стане и грабвам стъклената ваза от масата, да я захлупя. Едно, две, трииии.....и тя побягва право към мен....
 
Подскачам пищейки на един крак. Поглеждам- явно е минала. Седи и ме гледа изпод масата. Отивам в спалнята да измисля стратегия и събера смелост. След известно време пристъпвам на пръсти към кухнята. Въоръжила съм се с „Райд". И я виждам, седи на пода до хладилника. Насочвам „Райда" и натискам спрея с всичка сила. Право в десетката! Само дето на нея нищо й няма. Включва на пета и ми се хили от хладилника. Явно мача е свирен, едно на нула за хлебарката. А аз тази вечер си лягам гладна. Ябълките са в хладилника.

10 comments:

Zara said...

Доста интересно начало, ще чакаме и другите краски от посещението ти :)

Anonymous said...

:D :D :D Оох просто невероятно.. нямам търпение да пишеш пак.Дано вече не си лягаш гладна :) Ааа и честита нова година!!!
Яна (Никола)

Vania Georgieva said...

Интересно приключение ще бъдел С нетърпение очаквам и следващи разкази по дни, а за хлебарката...кофтиии...

Joro Pentagram said...

Трябва да има продължение, пишеш цветно!:)

Emil said...

Много забавно:) Случайно попаднах тук, но това пътешестие ми харесва! Ще следя твоите приключения:).

Георги Павлов said...

Отдава ти се: пиши.

Ние ще четем с интерес :-)

mravkataz said...

Много се радвам, че ви е интересно и най-важното забавно.
Имам и други статии от патилата ми в Китай, но не са толкова забвни затова не съм събрала смелост да ги пусна. Пък и чакат 2ра редакция.

Много усмивки ви пращам!

tyurkyan said...

hahaha... süper bravo kız sana;D çok komik üstüne olursan bu yazı işini başarcan devamlarını bekliyoruz.Tova beshe za uprajnenie imash klasa lichi si che iskash da uspeesh v tozi biznes prodıljavay da se razvivash na teb shte ti otiva, ako prodıljish s pravilnite hora po pıtq si imash shansa da stanesh mnogo izvestna zashtoto pritejavash kachestvata ot koito nai vajnata estesvenost

Anonymous said...

"Тя ме гледа, аз я гледам, тя ме гледа, аз пищя...." - любимия ми момент :D :D Герой си ти! Страхотен стил на писане!и...завиждам ти за твоя Супермен-Ангел Спасител и тн....+ модел ;)

mclaren said...

Mnogo iak razkaz :) Kakto kazvat i drugite - pishi!!! Iavno ti se otdava :)

Miro.